CNTS · Картата на труда в България ·
Картата на труда и изкуствения интелект в България
Над 40 групи. 2,93 млн. работещи. По методологията на Andrej Karpathy, с данни от Eurostat и НСИ. Основна находка: най-бързо растящите професии са и най-изложените на ИИ. 622 000 души — всеки пети работещ — са в зоната на едновременен растеж и висока експозиция.
В "притиснатия квадрант"
622 000
Растящи И високоизложени (≥7/10) — 21% от пазара
Корелация растеж × експозиция
+0,48
Силна · растящите професии = изложените
България срещу САЩ
4.61/ 4,9
Средна експозиция · България срещу Karpathy
IT · ранният индикатор
+11%/год.
Растеж 8/10 експозиция · 77 000 души
Ключови изводи (резюме)
- 622 000 работещи (21% от българската работна сила) са в "притиснатия квадрант" — професии, които едновременно растат с поне 1%/год. от 2011 г. и имат AI-експозиция ≥ 7/10.
- Претеглената средна AI-експозиция в България е 4,61/10, почти идентична с тази на САЩ (4,91/10 по Karpathy).
- Корелацията между растежа на заетостта 2011–2024 и AI-експозицията е +0,48 — най-бързо растящите професии са и най-застрашените от автоматизация.
- 86,9% от всички работещи висшисти в България (около 950 000 души) работят в четирите най-изложени групи: специалисти, техници, ръководители и офис персонал.
- Специалистите (596 000 души) са 93,7% с висше образование и имат втората най-висока експозиция на картата — 6,6/10. Висшето образование в България днес не е щит срещу AI, а входен билет за експонираната зона.
- Младите (15–24 г.) са едва 3,6% от работната сила и са разпределени почти равномерно между експонирани и защитени сектори (2,5% vs 4,4%). Няма "младежки буфер" в нито една ISCO група.
- 954 000 души на възраст 25–54 г. работят в четирите най-изложени групи — 77% от заетостта в тази зона. Само 252 000 от техните колеги са над 55 и могат да излязат чрез пенсиониране.
- Една от всеки три работещи жени (33,5%) е в силно изложена на AI професия, срещу един от всеки пет мъже (21,1%).
- IT секторът в България расте с +11%/год., но е на 8/10 експозиция. 77 000 души. Това е първият сигнал за останалите 545 000 от притиснатия квадрант.
- Към 14 април 2026 г. 1 160 от 32 309 активни обяви на jobs.bg (3,6%) споменават "AI" като изискване или умение.
- Прогнозата на Cedefop (2025) потвърждава: 44% от всички свободни позиции в България до 2035 г. ще изискват висока квалификация, а делът на висшистите ще расте от 33% на 38% — образователната система ще продължи да насочва хора към най-ИИ-експонираните професии.
Методология
Интерактивна карта на 42 групи на ISCO 2-digit ниво. Заетост и демография от Eurostat Labour Force Survey (LFSA_EGAI2D, LFSA_EGAIS, LFSA_EGISED), данни 2011–2024. Средни доходи от Eurostat Structure of Earnings Survey (EARN_SES_MONTHLY, 2022). AI-експозиция оценена по методологията на Andrej Karpathy (karpathy.ai/jobs), с 5 независими оценки на професия от Claude Opus 4.6 на Anthropic, взета медианата. Възрастова и образователна композиция на ISCO 1-digit ниво (9 основни групи).
Източници
- Eurostat Labour Force Survey — LFSA_EGAI2D, LFSA_EGAIS, LFSA_EGISED
- Национален статистически институт (НСИ) — NSI Open Data
- Karpathy, A. — Mapping Jobs to AI Exposure, karpathy.ai/jobs
- Cedefop — Skills Forecast 2025 — Bulgaria, CC BY 4.0
- Пълният structured dataset: data.json
Основна находкаПритиснатият квадрант: 622 хиляди
Седем групи в България отговарят на два критерия едновременно: растат с повече от 1% годишно от 2011 г. (пазарът активно пренасочва хора към тях) и имат оценка за ИИ-експозиция ≥7 от 10 (текущото поколение ИИ вече може да преобрази ежедневната им задача). Ето кои са:
- Търговски представители и счетоводни оператори — 161 000 души, +3,0%/год., 7/10 експозиция, 62% жени
- Икономисти и счетоводители — 143 000, +2,1%/год., 8/10, 76% жени
- Юристи и журналисти — 84 000, +1,6%/год., 7/10, 62% жени
- IT специалисти — 77 000, +11,0%/год., 8/10, 24% жени
- Инженери и учени — 75 000, +2,4%/год., 7/10, 36% жени
- Служители за работа с клиенти — 55 000, +1,8%/год., 7/10, 72% жени
- IT техници — 26 000, +2,4%/год., 7/10, 24% жени
Общо: 622 000 души. 21% от работната сила. Всеки пети работещ българин.
Тези хора не са в грешна професия. Пазарът ги пренасочва натам, защото именно оттам идва растежът. Но растежът и експозицията се движат заедно: претеглената корелация е +0,48 — в социалните науки това е силна положителна връзка. Картата отдолу го визуализира: най-червените клетки (най-изложените) на първата карта стават най-зелени (най-растящи) на третата.
IT е крайният случай и ранният индикатор. +11% годишен растеж е рекорд за картата — никоя друга група не се доближава. В същото време 8/10 експозиция означава, че текущите ИИ инструменти вече частично автоматизират работата на начинаещите в сектора. Ако младите програмисти в България оцелеят без свиване на входа на професията — останалите 545 000 в квадранта вероятно също ще се адаптират. Ако секторът се деструктурира отвътре — ако за 3 години стажовете изчезнат — това е сигнал, че юристите, счетоводителите и журналистите ги очаква същата съдба.
Експозиция към ИИКой е изложен, кой е защитен
Всеки правоъгълник е група; размерът показва колко души в България работят в нея. Червено — групата ще бъде силно преобразена от текущото поколение ИИ; зелено — почти незасегната.
Единствената клетка с оценка 9/10 в картата са "Офис служители" (39 000 души, 82% жени) — позиции, които се състоят почти изцяло в структурирана обработка на документи и таблици. Под тях — плътен слой с оценка 8/10: Икономисти и счетоводители (143 000), IT специалисти (77 000), Счетоводни и касови служители (68 000), Други чиновнически длъжности (22 000). Общо в зоната 8–9/10 стоят 349 000 души — това е нарастващ слой, към който българското висше образование и частният сектор все още активно пренасочват хора (вж. следващата секция).
На дъното — всички 12 групи с оценка 1 или 2/10 — са професии, в които ИИ няма какво да каже: Строители и монтажници (111 000), Помощници в мините, строителството и транспорта (107 000), Сметосъбирачи (82 000), Хранителна и дървообработваща промишленост (81 000), Детегледачи и болногледачи (65 000), Земеделски работници (58 000), Чистачи и помощници (51 000), Селскостопански помощници (32 000). Заедно: 623 000 души във физически и грижовен труд.
В по-широк план, най-засегнатите са специалистите (инженери, учени, икономисти, IT, юристи) — 597 000 души, 20% от цялата работна сила, средна експозиция 6,6/10 — и офис персоналът — 185 000, 7,9/10. Най-защитените са работещите в сферата на физическия труд — чистачи, помощници, сметосъбирачи (290 000, 1,1/10) и строители, металообработка, електротехници (341 000, 2,5/10).
Мит"Ние сме защитени, защото имаме занаяти"
Най-често срещаната интуиция за България е: „имаме повече занаятчии, оператори и селскостопански работници, значи сме по-защитени“. Тази хипотеза може да бъде проверена пряко. 342-те американски професии на Karpathy със собствените му оценки бяха претеглени с българските числа за заетост — т.е. каква би била американската експозиция при българската структура на работната сила.
Резултат: 4,92/10 — практически идентично с реалната US стойност 4,91. Структурата на българската заетост не прави средната експозиция чувствително по-ниска. Картата от предната секция показва защо: специалистите са 20% от цялата българска работна сила — 597 000 души. Офис служителите плюс другите чиновнически роли прибавят още 185 000. Общо ръководители, специалисти, техници и офис персонал са 1,29 млн. души, 44% от пазара, с претеглена експозиция 6,6/10.
Това не е тънък професионален слой, който се губи сред "реалния" физически труд. Това е почти половината работна сила.
Един от двадесет работещи е икономист или счетоводител. Един от тридесет и пет е юрист или журналист. Един от тридесет и осем е IT специалист. Един от тридесет и девет е инженер или учен. А като група — всеки пети работещ (597 000) е специалист. Тезата „евтиният труд предпазва от автоматизация“ работеше за индустриалните роботи от 80-те. За текущото поколение ИИ тя не издържа.
Растеж 2011–2024Червеното горе е зеленото тук
Същите клетки, пребоядисани по годишен темп на изменение на заетостта от 2011 до 2024 г. Зелено = бързо растяща група, червено = бързо свиваща се. Наслагването с първата карта е отчетливо: най-червените клетки в онази (най-изложените) тук са най-зелените (най-бързо растящите). Това е корелация r = +0,48, визуално потвърдена.
Но върху същата карта съжителства отделна, по-стара история, която българските медии често смесват с ИИ-разказа, но която е различна: изчезващият индустриален пояс на България. Най-бързо свиващите се групи са Офицери (−4,7%/год. — виж клетка „Други" в картата), Земеделски работници (−4,7%), Електротехници (−3,8%), Хранителна и дървообработваща промишленост (−2,8%). Нито една от тези групи не е експонирана на ИИ (всички имат 1–3/10). Те изчезват по демографски и структурни причини: старата индустриална структура на 90-те продължава да се демонтира, а младата работна ръка не влиза в традиционните трудоемки сектори.
Тези две истории — "растящите са изложени" и "ниско-експонираните изчезват по други причини" — се движат в противоположни посоки, но се сливат в един тревожен извод.
Общо свиващите се групи (над 1% спад/год.) губят около 310 000 работни места в низкоекспонирани сектори от 2011 г. насам. Това е "убежището", в което предполагаемо трябва да се пренасочат хората от притиснатия квадрант, ако ИИ ги измести. Но то се свива по-бързо, отколкото може да абсорбира нови хора, и самите групи в него (готвачи, продавачи, храни, агри) са или стагниращи, или в спад. Бъдещият изместен икономист не може да стане готвач или електротехник — тези групи също вече не търсят хора.
Пол и експозицияВсяка трета жена. Всеки пети мъж.
Пребоядисани по полова композиция — розово за преобладаващо женски групи, синьо за преобладаващо мъжки, почти бяло за 50/50. Когато се разгледат абсолютните числа, картината става по-ясна:
От общо 1 370 000 жени в българската работна сила, 458 000 (33,5%) работят в професии с експозиция 7/10 или по-висока. От общо 1 563 000 мъже, 329 000 (21,1%) са в същата зона.
Всяка трета работеща жена в България заема позиция, която е силно изложена на влиянието на ИИ. При мъжете това е всеки пети.
В обратната посока — ниската експозиция (≤3/10) — 36,4% от работещите мъже срещу 25,9% от работещите жени. Разликата е около 10 процентни пункта в полза на мъжете. Не драматична, но устойчива. Най-изложеният клъстер в цялата карта — офис персоналът (185 000 души, претеглена експозиция 7,9/10, 69% жени) — не е аномалия, а най-силният отделен сигнал за пол в цялата визуализация.
В същото време картата не е симетрична. На дъното на експозицията — там, където ИИ има най-малко какво да направи — едновременно стоят 100% мъжките "Строители и монтажници" (111 000), 90% женските "Чистачи и помощници" (51 000) и 87% женските "Детегледачи и болногледачи" (65 000). Физическият и грижовният труд е защитен независимо от пола. В същото време IT специалистите са 24% жени и са на 8/10 — не в женски сектор.
По-точно казано: мъжете имат по-широк коридор към физически труд като изход от ИИ; жените имат два тесни коридора — грижовна работа и ръчно почистване — които вече са пренаситени. А средата на картата (5–6/10) — 759 000 души, или 26% от пазара — е силно женска: 33,6% от всички работещи жени срещу 19,1% от всички работещи мъже са в тази зона. Продавачи (275 000, 73% жени), учители (124 000, 84% жени), лекари и фармацевти (94 000, 75% жени). За тези 460 000 жени в средната зона въпросът не е "ще ме замести ли ИИ", а "ще ми помогне ли или ще направи работата ми безсмислена" — и отговорът днес не е известен.
Възраст и експозицияНяма млада смяна, която да чака на вратата.
Разбивката на работната сила по възрастови групи показва нещо, което трябва да се каже направо: в България няма „младежки буфер“ в нито един сектор. От 2 796 000 работещи на възраст 15–64 години, само 99 500 (3,6%) са под 25-годишна възраст — и тази тънка прослойка е разпределена почти равномерно по цялата карта. В най-изложените на ИИ групи (офис персонал, специалисти, техници и ръководители — общо 1 237 000 души) младите са 2,5%. В нискоекспонираните физически професии (занаяти, оператори на машини, земеделие, елементарни занятия) младите са 4,4%. Разликата е под два процентни пункта — твърде малка, за да се нарече траектория.
Истинската история е в средната възрастова кохорта. 954 000 души на възраст 25–54 години работят в четирите най-изложени групи — 77% от заетостта в тази зона. Това са хората, на които ИИ ще се случи през следващите 15–20 години, докато все още имат поне толкова години професионален живот пред себе си. Класическият „изход към пенсия“ за тях е недостъпен: само 252 000 в същите тези групи са над 55 години. Дори ако десет процента от тази по-възрастна кохорта се пенсионира всяка година, това освобождава около 25 000 позиции годишно — приблизително 2,6% от прикованите в средата.
В най-изложените бели яки на България има по четирима работници на възраст 25–54 за всеки един колега над 55. Първите нямат къде да отидат, вторите нямат къде да ги отведат.
Разбивката в ниската зона също не предлага изненада. Селското стопанство (29,8% над 55 години) и операторите на машини (26,8%) са единствените сектори, където възрастовата структура сигнализира сравнително бързо естествено освобождаване на позиции — но и двете групи се свиват общо (отрицателен годишен темп в секцията „Растеж 2011–2024“ по-горе). Ръководителите имат 24,5% над 55 години, което е напълно очаквано — не се управлява на 22 — но също означава, че мениджърските позиции, освобождавани от естествени напускания, са точно толкова експонирани като позициите, които ги произвеждат. Няма възходяща пътека, която да извежда специалист извън зоната на експозиция чрез повишаване. Повишаването е движение вътре в зоната.
| Професионална група | Експозиция (0–10) | 15–24 г. (хил.) | 25–54 г. (хил.) | 55–64 г. (хил.) | Общо (хил.) |
|---|---|---|---|---|---|
| Офис персонал | 7,9 | 9,7 | 134,2 | 37,8 | 181,7 |
| Специалисти | 6,6 | 10,6 | 444,3 | 116,9 | 571,8 |
| Техници и приложни специалисти | 6,2 | 10,8 | 237,0 | 51,9 | 299,7 |
| Ръководители | 5,8 | 0,0 | 139,1 | 45,1 | 184,2 |
| Услуги и продажби | 4,0 | 30,7 | 386,9 | 117,1 | 534,7 |
| Оператори и монтажници | 3,9 | 10,2 | 247,9 | 94,4 | 352,5 |
| Квалифицирани занаяти | 2,5 | 11,2 | 239,8 | 81,1 | 332,1 |
| Земеделие, горско стопанство, рибарство | 1,9 | 0,0 | 42,6 | 18,1 | 60,7 |
| Елементарни занятия | 1,1 | 16,3 | 197,3 | 65,1 | 278,7 |
Образование и експозиция94% от специалистите в България са с висше образование. Това вече не е защита.
Сред 596 000 души, класифицирани като специалисти в българската икономика — инженери, лекари, учители, юристи, IT-специалисти, счетоводители — 558 700 (93,7%) имат висше образование. Самата класификация е изградена около това изискване, така че делът не е изненадващ. Изненадващо е друго: тази група, с най-висок дял на тертиарно образование в цялата икономика, има претеглена експозиция към ИИ от 6,6 от 10 — втората най-висока експозиция на картата.
При техниците и приложните специалисти (308 000 души) висшето образование е 57,2%. При ръководителите (195 000) — 66,8%. При офис персонала (184 000) — 46,3%. Това не е маргинално явление в един или два сектора. И четирите най-изложени групи имат мнозинство или граничен дял на висшисти, и тази доминация върви ръка за ръка с експозицията към ИИ.
Когато се обобщят всички групи, картината става по-ясна. От общо 1 094 000 висшисти в България, 950 000 — или 86,9% — работят в четирите групи с най-висока експозиция към ИИ. Висшето образование в България днес не е защита срещу автоматизацията. То е вход към зоната с най-висока експозиция.
Дипломата, която някога беше пропуск към средната класа, днес е индикатор за експозиция.
Обратната картина се вижда в квалифицираните занаяти (341 000, експозиция 2,5/10), при операторите на машини (365 000, 3,9/10) и в елементарните занятия (290 000, 1,1/10), където под 8% от работниците имат висше образование (2,8% при елементарните занятия, 5,6% при операторите на машини, 7,5% при занаятите) — срещу 93,7% при специалистите. Това са професиите, които ИИ най-слабо засяга — но същевременно са и тези, от които традиционно няма възходяща мобилност без нов диплом. Българските преквалификационни програми и европейските фондове за обучение през целия живот исторически целят да изтеглят хора от тези три сектора нагоре към средната класа. Проблемът на следващото десетилетие е обратен: как 950 000 души с висше образование в експонирани специалности да се преориентират странично — към грижовен труд, квалифициран ръчен труд, лични услуги — без да загубят доходната премия, която дипломата им носи днес. Такава програма не съществува.
| Професионална група | Експозиция (0–10) | Основно (хил.) | Средно (хил.) | Висше (хил.) | Общо (хил.) |
|---|---|---|---|---|---|
| Офис персонал | 7,9 | 0,0 | 98,7 | 85,1 | 183,8 |
| Специалисти | 6,6 | 0,0 | 37,3 | 558,7 | 596,0 |
| Техници и приложни специалисти | 6,2 | 0,0 | 131,8 | 176,2 | 308,0 |
| Ръководители | 5,8 | 0,0 | 64,7 | 130,4 | 195,1 |
| Услуги и продажби | 4,0 | 32,3 | 444,9 | 84,1 | 561,3 |
| Оператори и монтажници | 3,9 | 26,0 | 318,2 | 20,3 | 364,5 |
| Квалифицирани занаяти | 2,5 | 46,5 | 269,4 | 25,5 | 341,4 |
| Земеделие, горско стопанство, рибарство | 1,9 | 18,4 | 42,0 | 5,6 | 66,0 |
| Елементарни занятия | 1,1 | 114,5 | 167,8 | 8,1 | 290,4 |
Регионален изгледКъде в България е най-висока ИИ-експозицията?
Картата показва средната ИИ-експозиция по области, изчислена на база секторния профил на заетостта (НСИ) и кръстосана с ISCO оценките на картата. София-град води с 5,40/10 — концентрацията на IT, финансови и професионални услуги вдига средното. Областите с тежко производство и земеделие (Благоевград, Кърджали, Пазарджик) са в долния край с 4,68–4,76.
Разликата между най-изложената и най-защитената област е 0,72 точки — умерена, защото секторната структура на България е по-хомогенна от тази на по-големи икономики. Въпреки това, вътрешната миграция към София усилва градската експозиция: 614 000 от 2,93 млн работещи (21%) са концентрирани в столицата, и това е именно градът с най-висок дял на IT и бизнес услуги.
Въпросът без отговорКъде отиват 622 хиляди души?
Най-често задаваният въпрос след такава карта е "добре, какво да правим?" Тази страница съзнателно не предлага политическа препоръка — задачата тук е измерване, а не план. Но картата поставя един въпрос, който няма безболезнен отговор и който Президентството, министерствата и медиите през следващите 12 месеца няма как да избегнат:
Каква е реалистичната преквалификационна траектория от "икономист или счетоводител" към нещо, което ИИ няма да достигне до 2030 г.?
Вариантите, които реално водят навън от висока експозиция, са три: грижовен труд (детегледачи, медицински сестри, социални асистенти), физически и ръчен труд (строителство, металообработване, хранителна промишленост), услуги с лично присъствие (готвачи, фризьори, полиция и пожарна). И трите имат обективни ограничения в абсорбционен капацитет. Строителството в България е 111 000 души общо и е стагниращо. Хранителната промишленост губи по −2,8% годишно. Готвачите и сервитьорите губят −1,1% годишно. Няма свободен капацитет за 622 000 преквалифицирани хора. Дори и всяка растяща нискоекспонирана група (грижа за деца, кухненски помощници) да поеме максимума, който демографията позволява, те биха приели няколко десетки хиляди на хоризонт 5 години — не стотици.
Същевременно, държавата е значителен играч в средно-изложената зона. Учителите (124 000), лекарите и фармацевтите (94 000, частично публичен сектор), полицията и пожарната (91 000), медицинските сестри (16 000) и въоръжените сили (около 15 000) — общо около 330 000 работещи, или 11% от пазара — са изцяло или предимно публична заетост и са на претеглена експозиция около 4–5/10. Темпът на адаптация в тези професии ще се решава от политически действия, не от пазарна сила.
Държавата е едновременно в три роли: най-големият работодател в средната зона, регулатор на частните практики, и провайдър на единствените значителни "убежищни" професии (здраве, грижа, образование). Това са три роли, които обикновено са в различни институции — в България съвпадат. Това е и едно от малкото места в картата, където нямаме ясна референтна точка: картата на Karpathy за САЩ не я разглежда.
Конкретните въпроси, които през следващите 12 месеца ще решат дали следващото десетилетие изглежда като постепенна адаптация или като рязка дислокация:
- Какъв е реалният капацитет на пазара да абсорбира 622 000-те притиснати, ако половината от тях трябва да се преквалифицират в следващите 5 години? Такъв анализ не е правен в България.
- Кого приоритизираме — млади на прага на университета, или вече работещите в 30-40-те? Тези две групи искат драстично различни политически инструменти.
- Как се позиционира държавата като работодател в средната зона? Учителите, медицинските сестри, администрацията са на 4–6/10 — точно там, където изходът не е ясен.
- Как да повишим грижовния сектор като "входен портал" към задължителна реалокация? Грижата за деца расте +1,2%/год., кухненските помощници +5,6%, но тези професии са сред най-ниско платените и са 80–90% женски. Без съществена промяна в заплащането и статуса, те не могат да поемат изместени специалисти от други сектори.
- Готов ли е IT секторът да преживее собственото си преобразуване? IT расте с +11%/год., но значителна част от растежа е в начални позиции, които ИИ вече частично автоматизира. Ако темпът на наемане рязко спадне, това ще бъде първото предупреждение за останалите 545 000 от квадранта.
Какво търсят работодателите днес · jobs.bg3,6% от всички обяви за работа в България вече споменават ИИ
Досегашните числа отговаряха на въпроса „какво може ИИ да направи с всяка професия“. Този раздел отговаря на друг въпрос: какво правят българските работодатели точно сега. Към 14 април 2026 г. на jobs.bg — най-голямата платформа за обяви за работа в България — има 32 309 активни обяви във всички сектори. Ето какво показва търсенето по ключови думи:
Обяви с "AI"
1 160
3,6% от всички обяви
Machine learning
121
0,4% от всички обяви
LLM
99
0,3% от всички обяви
Останалите специфични термини: prompt engineering (45 обяви), ChatGPT (38), Claude (38), Copilot (33), машинно обучение (40), изкуствен интелект (32), GPT (14). Отделните ключови думи се припокриват (една обява може да съдържа и „AI“, и „LLM“), затова не ги сумираме — „AI“ с 1 160 обяви е каноничният индикатор, тъй като поглъща повечето от останалите.
Всеки 28-ми работодател на jobs.bg днес вече изрично търси ИИ-умения.
Това е моментна снимка, не 12-месечна серия — надежден исторически тренд ще бъде наличен с натрупването на следващи измервания. Към април 2026 г. 3,6% от всички активни обяви за работа на jobs.bg споменават „AI“ като умение или изискване. Това не е прогноза — това е измерена реалност.
Честно за ограничениятаКакво тази карта НЕ казва
Визуализацията е полезен инструмент, но има граници. Преди да я цитирате, четете това:
- „Експозиция“ не значи „изчезване“. Рубриката на Karpathy мери колко силно ИИ може да промени работата, а не вероятността професията да изчезне. Един счетоводител с оценка 8/10 най-вероятно ще остане счетоводител — просто ще работи коренно различно.
- Над 40 групи, а не 130. Българската статистика публикува данни за заетостта само на ISCO 2-digit ниво — над 40 групи в България, спрямо 130-те професионални категории, използвани от Karpathy за САЩ. Това означава, че в една и съща клетка попадат професии с различна експозиция — напр. софтуерни инженери и инженери по железопътен транспорт.
- Заплатите липсват. Данните за заплати в България се публикуват само в три обобщени групи поради ограничения на извадката. Това е недостатъчно за визуализация и беше заменено с анализ на половата структура.
- Регионалният изглед е приблизителен. НСИ не публикува заетост по области × професии. Регионалната карта използва секторния профил на заетостта (НСИ) и NACE→ISCO кръстосана таблица, което въвежда моделни допускания.
- Оценките са експертни, не иконометрични. Всяка професия е оценена с 5 независими проби от езиков модел (Claude, Anthropic) по рубриката на Karpathy. Взета е медианата. Това възпроизвежда процеса на Karpathy, но остава по същество експертна преценка, а не прогноза.
ПрогнозаКакво предвижда Cedefop за следващите 10 години?
Европейският център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) публикува през 2025 г. прогноза за пазара на труда в България до 2035 г. Основното заключение е категорично: общата заетост в България ще се свива през целия прогнозен период — за разлика от ЕС-27, където се очаква слаб растеж. Населението в трудоспособна възраст (25-54 г.) ще намалее, а участието на пазара на труда ще расте с около 7 процентни пункта до 2035 г. — което означава, че по-малко хора ще работят повече.
Прогнозата по сектори разкрива отчетлив модел: единственият сектор с устойчив растеж е бизнес услуги и други услуги (+0,8-0,9% годишно до 2035 г.) — точно там, където попадат IT, счетоводство, правни услуги, инженерни консултации. Производството, първичният сектор и комуналните услуги ще се свиват с около 1,5% годишно. Строителството ще намалява до 2030 г. и едва след това ще расте с 0,4%. С други думи, Cedefop предвижда растеж точно в професиите, които картата маркира като най-изложени на ИИ.
Дял висшисти до 2035
38%
Ръст от 33% (2022) — повече хора влизат в експонираната зона
Свободни позиции за специалисти
20%
Най-голям дял от всички job openings 2022–2035
Недостиг на нискоквалифицирани
3,4/4
Елементарни занятия — най-висок индекс на трудов дефицит
Фигура 4 от доклада на Cedefop показва разпределението на свободните позиции (job openings) по ISCO 1-digit групи за периода 2022-2035. Специалистите генерират 20% от всички свободни позиции в България — най-много от всяка група. Следват продавачите и работниците в услугите (17%) и техниците (17%). Дори в групи с намаляваща заетост — като оператори на машини (15% от job openings) — заместващото търсене (replacement demand) поддържа значителен поток от нови позиции. Причината е демографска: застаряващата работна сила в тези сектори генерира пенсионни вакантни места, дори когато общият брой работни места намалява.
Пресечната точка с картата на ИИ-експозицията е тревожна. Cedefop прогнозира, че 44% от всички свободни позиции до 2035 г. ще изискват висока квалификация, а делът на висшистите в работната сила ще нарасне от 33% на 38%. Но картата показва, че именно висшистите са най-изложени: 86,9% от тях работят в четирите най-експонирани групи. Образователната система на България ще продължи да произвежда висшисти за позиции, които ИИ вече преобразува. Cedefop същевременно предвижда недостиг на нискоквалифицирани работници — индексът на трудов дефицит при елементарните занятия е най-високият (3,4 от 4). Парадоксът: страната ще има излишък от хора за експонираните позиции и недостиг за защитените.
Cedefop потвърждава диагнозата на картата отвън: България ще произвежда повече висшисти за позиции, които ИИ преобразява, и ще изпитва недостиг на хора за работата, която ИИ не може да направи.