Картата на труда и изкуствения интелект в България

Експозиция към ИИКой е изложен, кой е защитен

Всеки правоъгълник е професионална група; размерът показва колко души в България работят в нея. Червено — групата ще бъде силно преобразена от текущото поколение ИИ; зелено — почти незасегната.

Единствената клетка с оценка 9/10 в картата са "Офис служители" (39 хил. души, 82% жени) — позиции, които се състоят почти изцяло в структурирана обработка на документи и таблици. Под тях — плътен слой с оценка 8/10: Икономисти и счетоводители (143 хил.), IT специалисти (77 хил.), Счетоводни и касови служители (68 хил.), Други чиновнически длъжности (22 хил.). Общо в зоната 8–9 /10 стоят 349 хил. души — това е нарастващ слой, към който българското висше образование и частният сектор все още активно пренасочват хора (вж. следващата секция).

На дъното — всички 12 групи с оценка 1 или 2 /10 — са професии, в които ИИ няма какво да каже: Строители и монтажници (111 хил.), Помощници в мините, строителството и транспорта (107 хил.), Сметосъбирачи (82 хил.), Хранителна и дървообработваща промишленост (81 хил.), Детегледачи и болногледачи (65 хил.), Земеделски работници (58 хил.), Чистачи и помощници (51 хил.), Селскостопански помощници (32 хил.). Заедно: 623 хил. души във физически и грижовен труд.

Погледнато по едро, най-експонираните са специалистите (инженери, учени, икономисти, IT, юристи) — 597 хил. души, 20% от цялата работна сила, средна експозиция 6,6 /10 — и офис персоналът — 185 хил., 7,9 /10. Най-защитените: елементарните професии (чистачи, помощници, сметосъбирачи), 290 хил., 1,1 /10, и занаятчиите (строители, металообработване, електротехници), 341 хил., 2,5 /10.

Растеж 2011–2024Червеното горе е зеленото тук

Същите клетки, пребоядисани по годишен темп на изменение на заетостта от 2011 до 2024 г. Зелено = бързо растяща група, червено = бързо свиваща се. Наслагването с първата карта е отчетливо: най-червените клетки в онази (най-изложените) тук са най-зелените (най-бързо растящите). Това е корелацията r = +0,48 визуално.

Но върху същата карта съжителства отделна, по-стара история, която българските медии често смесват с ИИ-разказа, но която е различна: изчезващият индустриален пояс на България. Най-бързо свиващите се групи са Офицери (−4,7%/год.), Земеделски работници (−4,7%), Улични продавачи (−4,5%), Електротехници (−3,8%), Хранителна и дървообработваща промишленост (−2,8%). Нито една от тези групи не е експонирана на ИИ (всички имат 1–3 /10). Те изчезват по демографски и структурни причини: старата индустриална структура на 90-те продължава да се демонтира, а младата работна ръка не влиза в традиционните трудоемки сектори.

Тези две истории — "растящите са изложени" и "ниско-експонираните изчезват по други причини" — се движат в противоположни посоки, но се сливат в един тревожен извод.

Общо свиващите се групи (над 1% спад/год.) губят около 310 хил. работни места в низкоекспонирани сектори от 2011 г. насам. Това е "убежището", в което предполагаемо трябва да се реалоцират хората от притиснатия квадрант, ако ИИ ги измести. Но то се свива по-бързо, отколкото може да абсорбира нови хора, и самите групи в него (готвачи, продавачи, храни, агри) са или стагниращи, или в спад. Бъдещият изместен икономист не може да стане готвач или електротехник — тези групи също вече не търсят хора.

Пол и експозицияВсяка трета жена. Всеки пети мъж.

Пребоядисани по полова композиция — розово за преобладаващо женски групи, синьо за преобладаващо мъжки, почти бяло за 50/50. Когато се разгледат абсолютните числа, картината става по-ясна:

От общо 1 370 хил. жени в българската работна сила, 458 хил. (33,5%) работят в професии с експозиция 7/10 или по-висока. От общо 1 563 хил. мъже, 329 хил. (21,1%) са в същата зона.

Всяка трета работеща жена в България е в силно изложена на ИИ професия. Всеки пети работещ мъж.

В обратната посока — ниската експозиция (≤3 /10) — 36,4% от работещите мъже срещу 25,9% от работещите жени. Разликата е около 10 процентни пункта в полза на мъжете. Не драматична, но устойчива. Най-изложеният клъстер в цялата карта — офис персоналът (185 хил. души, претеглена експозиция 7,9 /10, 69% жени) — не е аномалия, а най-силният отделен сигнал за пол в цялата визуализация.

В същото време картата не е симетрична. На дъното на експозицията — там, където ИИ има най-малко какво да направи — едновременно стоят 100% мъжките "Строители и монтажници" (111 хил.), 90% женските "Чистачи и помощници" (51 хил.) и 87% женските "Детегледачи и болногледачи" (65 хил.). Физическият и грижовният труд е защитен независимо от пола. В същото време IT специалистите са 24% жени и са на 8/10 — не в женски сектор.

По-точно казано: мъжете имат по-широк коридор към физически труд като изход от ИИ; жените имат два тесни коридора — грижовна работа и ръчно почистване — които вече са пренаситени. А средата на картата (5–6 /10) — 759 хил. души, или 26% от пазара — е силно женска: 33,6% от всички работещи жени срещу 19,1% от всички работещи мъже са в тази зона. Продавачи (275 хил., 73% жени), учители (124 хил., 84% жени), лекари и фармацевти (94 хил., 75% жени). За тези 460 хил. жени в средната зона въпросът не е "ще ме замести ли ИИ", а "ще ми помогне ли или ще направи работата ми безсмислена" — и отговорът днес не е известен.

Възраст и експозицияНяма млада смяна, която да чака на вратата.

Разбивката на работната сила по възрастови групи показва нещо, което трябва да се каже направо: в България няма „младежки буфер“ в нито един сектор. От 2 796 хил. заети на възраст 15–64 години, само 99,5 хил. (3,6%) са под 25-годишна възраст — и тази тънка прослойка е разпределена почти равномерно по цялата карта. В най-изложените на ИИ групи (офис персонал, специалисти, техници и ръководители — общо 1 237 хил. души) младите са 2,5%. В нискоекспонираните физически професии (занаяти, оператори на машини, земеделие, елементарни занятия) младите са 4,4%. Разликата е под два процентни пункта — твърде малка, за да се нарече траектория.

Истинската история е в средната възрастова кохорта. 954 хил. души на възраст 25–54 години работят в четирите най-изложени групи — 77% от заетостта в тази зона. Това са хората, на които ИИ ще се случи през следващите 15–20 години, докато все още имат поне толкова години професионален живот пред себе си. Класическият „изход към пенсия“ за тях е недостъпен: само 252 хил. в същите тези групи са над 55 години. Дори ако десет процента от тази по-възрастна кохорта се пенсионира всяка година, това освобождава около 25 хил. позиции годишно — приблизително 2,6% от прикованите в средата.

В най-изложените бели яки на България има по четирима работници на възраст 25–54 за всеки един колега над 55. Първите нямат къде да отидат, вторите нямат къде да ги отведат.

Разбивката в ниската зона също не предлага изненада. Селското стопанство (29,8% над 55 години) и операторите на машини (26,8%) са единствените сектори, където възрастовата структура сигнализира сравнително бързо естествено освобождаване на позиции — но и двете групи се свиват общо (отрицателен годишен темп в секцията „Растеж 2011–2024“ по-горе). Ръководителите имат 24,5% над 55 години, което е напълно очаквано — не се управлява на 22 — но също означава, че мениджърските позиции, освобождавани от естествени напускания, са точно толкова експонирани като позициите, които ги произвеждат. Няма възходяща пътека, която да извежда специалист извън зоната на експозиция чрез повишаване. Повишаването е движение вътре в зоната.

Образование и експозиция94% от специалистите в България са с висше образование. Това вече не е защита.

Сред 596 хил. души, класифицирани като специалисти в българската икономика — инженери, лекари, учители, юристи, IT-специалисти, счетоводители — 558,7 хил. (93,7%) имат висше образование. Самата класификация е изградена около това изискване, така че делът не е изненадващ. Изненадващо е друго: тази група, с най-висок дял на тертиарно образование в цялата икономика, има претеглена експозиция към ИИ от 6,6 от 10 — втората най-висока експозиция на картата.

При техниците и приложните специалисти (308 хил. души) висшето образование е 57,2%. При ръководителите (195 хил.) — 66,8%. При офис персонала (184 хил.) — 46,3%. Това не е маргинално явление в един или два сектора. И четирите най-изложени професионални групи имат мнозинство или граничен дял на висшисти, и тази доминация върви ръка за ръка с експозицията към ИИ.

Когато се съберат всички групи, картината се изостря. От общо 1 094 хил. души в заетост с висше образование в България, 950 хил. — или 86,9% — работят в четирите групи с най-висока експозиция към ИИ. Висшето образование в България днес не е щит срещу автоматизацията. То е входен билет за зоната с най-висока експозиция.

Дипломата, която беше пропуск в средната класа, днес е квитанция за експозиция.

Противоположният край на картата е поучителен. В квалифицираните занаяти (341 хил., експозиция 2,5/10), при операторите на машини (365 хил., 3,9/10) и в елементарните занятия (290 хил., 1,1/10) под 8% от работниците имат висше образование (2,8% при елементарните занятия, 5,6% при операторите на машини, 7,5% при занаятите) — срещу 93,7% при специалистите. Това са професиите, които ИИ най-слабо засяга — но същевременно са и тези, от които традиционно няма възходяща мобилност без нов диплом. Българските преквалификационни програми и европейските фондове за обучение през целия живот исторически целят да изтеглят хора от тези три сектора нагоре към средната класа. Проблемът на следващото десетилетие е обратен: как 950 хил. души с висше образование в експонирани специалности да се придвижат странично — към грижовен труд, квалифициран ръчен труд, лични услуги — без да загубят доходната премия, която дипломата им носи днес. Такава програма не съществува.

Регионален изгледКъде в България е най-висока ИИ-експозицията?

Картата показва средната ИИ-експозиция по области, изчислена на база секторния профил на заетостта (НСИ) и кръстосана с ISCO оценките на картата. София-град води с 5,40/10 — концентрацията на IT, финансови и професионални услуги вдига средното. Областите с тежко производство и земеделие (Благоевград, Кърджали, Пазарджик) са в долния край с 4,68–4,76.

Разликата между най-изложената и най-защитената област е 0,72 точки — умерена, защото секторната структура на България е по-хомогенна от тази на по-големи икономики. Въпреки това, вътрешната миграция към София усилва градската експозиция: 614 хил. от 2,93 млн работещи (21%) са концентрирани в столицата, и това е именно градът с най-висок дял на IT и бизнес услуги.